Прочетен: 1793 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2008 11:14
Той беше различно красив ,нещо дяволито имаше в погледа му и точно то привличаше жените като магнит към него .А като се усмихнеше ,каква прекрасна усмивка имаше само .Не беше супер красавец ,тип мачо ,но имаше невероятно магнетично изличване което побъркваше ,жените около него .Аз не бях изключени,обожавах усмивката ,походката ,големите черни очи ,стърчащите във всички посоки къдрици,който сякаш те молят да протегнеш ръка и да ги пригладиш............Превличаше ме толкова силно ,но ме беше страх ,от хорките клюки ,от това да не изгубя приятелството му ,беше ми толкова близък ,отраснахме заедно и го чувствах като брат.Но усештах ,понякога погледа му не беше просто загрижен ,приятелски поглед .Една вечер ме прегърна и двамата се разтреперихме ,сякаш ледена виелица мина през телата ни в средата на лято и не предвешаваше нищо добро. Отръпнахме се бързо и се престорихме ,че нищо не се е случвало ,но капака от кутията на Пандора леко се беше открехнал и сега щеще да чака удобен случай за да бъде отворен напълно .Рано или късно това щеще да се случи ,усещахме го и двамата ,беше въпрос на време.
Мина година ,той стане гадже на най-добрата ми приятелка .Цвети.Двамата бяха влюбени еден в друг и бяха страхотна двойка ,обичах ги и двамата и се радвах ,че са щастливи .Забравих за свойте чувства и се опитах да намеря щастието другаде.Едва ли успявах ,но опитвах.Живота си течеше ,годините се нижеха ,времето летеша . Една вечер ,се почука на настойчиво на врата ми .Бях сама в къщи и малко се стреснах,но отидох да проверя .Беше той,подпрял лакът на касат на вратата и навел глава ,не бях го виждала отдавна . но го познах веднага .Сърцето ми се разтуптя.
-Филипе какво правиш ,как се сети за мен ?
- Скарахме се Цвети .Всичко свърши .Не мога повече,промълви той и виждах ,как в палавите му очи проблясвата тъжни сълзи .
- Недей така ,всичко ще се оправи ,какво толкова се случи.
- Не мога ,не мога да я държа насила при мен ,тя обича друг и не е щастлива с мен ,как ще живея сега .Живота ми е толкова празен ,какво толкова да го мисля ,като че ли ще живея сто години. Каквото било ,било от сега нататъка ,го ударям само на купон ,на никоя жена няма да поверявам сърцето си .Стига толкова с експериментите ,само бройки ,алкохол и секс ,без чувства и емоций опоерирах се от тези неща .Напразен товар са и никоя жена не ги заслужва ,само ти приятелю,нали знаеш за какво са приятелите
Разбрах ,че е пиян и наистина ,много го боли но какво можех да направя ,как да му помогна можех само да слушам и да му сачуствам .Само това можех,беше толкова объркан и нещастен,а приятелите са за да се плаче на тяхното рамо.Обичах го толкова много ,но не можех да му го кажа ,копнеех да се гушна в прегръдката му ,до го докосна ,да го усетя ,да го почувствам ..........но не можех ,нямах право не биваше да го обърквам и сигурно щяхме да страдаме и двамата ,щяхме да изгубим приятелстовото си ,а то е толкова ценно .Всичките тези мисли минаваха през главата ми докато той стоеше не сантиметри от мен ,пред врата ми и се опитваше да ми каже ............че приятелите са за това да ти държат главата над ,тоалетната чиния ,докато ти си пиян и повръщаш
Пак се разминавахме ,но не съжалявах ,така трябваше да бъде .
* * * * * *
Всичко стана съвсем неочаквано ,любовта ни завъртя в своя кръговрат и от приятелството ни не остана ни спомен Един невероятно красив ,пролетен ден ,той дойде при мен и ми каза
- Криси обичам те ....Само недей да ми удряш шамари ,моля те ....
- Хвърлих се на врата му ,и се разплаках ,толкова години го ,чаках.
- Той ме погледна слисан ,ама как няма ли да ме зашлевиш,усмихна се с онази обезоръжваща усмивка и ме гушна ,така както винаги съм мечтала .Толкова дълго чаках,този момент ,опитвах се да го запомня да го уловя в шепи да го превърна в безкарайност и да останем в него завинаги .Само аз и той нищо ,друго не ми трябваше ,бях най-щастливата жена на планетата ,бях намерила ,любовта на живота ми и тя бе споделена . Бях намерила половинката се и сега бях цяла . Обичам те .....искаше ми се да го изрека хиляди пъти и всички да знаят ,че сме толкова ,щастливи колкото могат да бъдът хорат изобщо . Живота бе съвършен ,света беше идеален ,беше пролет и ние бяхме като птичките в нея ,но някаква тревога ,като че ли се прокрадваше в главата му и колкото и да казваше че е щастлив ,понякога нещо ме глождеше и ме караше да се съмнявам .Дали аз бях причината ,какво се случваше ,какви мисли щъкаха из главата му ,какво го тревожеше .Питах го често и му казвах ,че може да ми се довери ,но той се усмихваше някак успокояващо и казаваше
- Споко ,всичко е наред ,в края на крайщата нали няма да живеем сто години,нищо не е вечно ,дори и нашето щастие да свърши утре нали сме го изживели днес . Тези му думи ми тревожеха и ме караха да изпадам в паника ,болеше ми . Но той ми се усмихваше мило ,преръщаше ми и всичките налудничави . съмнения се стопявах в нежните му обятия.
Ние са обичахме ,толкова силно и това ми стигаше ,давше ми сила ,да изгоня всякакви лоши помисли ...... Някакво предчувствие витаеше във въздуха и колкото и да се опитвах да не му,обръщам внимание ,постоянно обикаляше около мен и не ми даваше мира.
******
.....................телефона ,звънеше неистово .Опитах се да стана от дивана и да отворя очи ,но около мен имаше само мрак . Бях ,сама в стаята ,очите ме боляха . Снощи се бяхме ,скарали той ми каза че ме обича . но трябва да се разделим. Две сълзи надничах от палавите черни очи и напираха да излязат въпреки усилята да ги спре. Прегърнах го и се опитах ,да получа отговор ,защо си тръгва от мен.
-Така трябва ,сълзите се стекоха по бузите му,за първи път го виждах да плаче.Слeд .време ще ме разбереш.
- Нямам ,право да те спирам ,щом така си решил.Прегърнах,го . Целунах го по челото и му казах
- Обичам те ,знаеш го нали . Винаги ще те обичам и защото искам ,да си щастлив ,оставям те да се отидеш ,знаеш че винаги ще съм твоя.
- Да знам ,но няма право ,да пропилявам живота ти . Обърна ми гръб и си тръгна .
Нямах ,повече сили ,разридах се със сълзи ,той си беше тръгнал от живота ми без дори ,да ми обясни ,защо?
Болеше ме неистово .Исках да върна времето назад,,спомнях си и не можех да повярвам ,какво се беша случило ,че всичко свърши толкова внезапно . Аз ли бях виновна .Сълзите се стичаха ,като вадички по бузите ми и вече не усещах нищо ,времето бе загубило своята съшност и часовете станаха ,безкрайна самота,докато се отпуснах и заспах на дивана .
Всичко това се случи снощти ,сега телефона просто продължаваша да звъни пронизително и сякаш забиваше ножове в ушите ми .Настъпих нещо в тъмницата ,усетих тъпа болка и нещо топло започна да се стича по краката ми . Мислих си че ,най вероятно той ми звани ,за да ми каже ,че не може без мен и се връща .Бързах и се радвах но все нещо ми пречеше.Добрах си най-сетне в тъмницата до телафона и прекъснах ,пронизителния му звън.
- Филипи ти лиси? Къде си ? Казах задъхана .
-Ало ,ало .Търсим Кристина ,отговори непознат глас в слушалката .
- Да същата ,отговорих с разочерование.
- Трябва,да ти кажа нещо .Аз съм приятел на Филип. Той направи ,катастрофа тази вечер с
колата .Били са с Цвети .
-Къде са сега ,в коя болница ,искам да ги видя.
- Тя е в болница но ,не пускат посетители ,отговори непознатия глас .
-А Филип,къде е?
- Ами ..........той е мъртъв ,починал е на място.
Усетих ,как изпуснах слушалката,строполих се на пода и живота ми сякаш свърши..........................
***********
...................но не живота ми продължи ,въпреки ,че не вярвах.започна отначало. Сега пак е пролет ,както в деня в който той дойде пред врата ми и ми каза ,че ме обича.Толкова е красиво ,там където сме били двамата с него в парка ,там до езерото и едно малко момченце играе във пясъка ,поглежда ме с хубавите си черни очи , палавите къдрици се веят от вятър ,сочи ми нещо с малкото си пръсче ,и казва на смешен бебешки език
- Маминко ,виж този батко как гушака тази какичка.
- Да мами ,това е защото се обичат.
- А ти маминко ,обичаш ли ме ?
- Да мами ,обичам те толкова много ,ела да ти покажа
Гушкам го в прегръдките си и живота отново продължава .................................
