Снега бавно засипваше колибата .Студена февруарска нощ,се стелеше над замръзналата  земята .Високо в балкана ,където жива душа се не весваше по това врема колибата на бай Велко все още светеше.Наблизо бе кошарата и той не се пребираше в селото дори и през зимата .Мераклия , човек беше ,обичаше си стоката ,овцете му бяха мили и ги не оставяше сами дори и през зимата ,спеше в колибата близо до зимовника та да са му постоянно пред очите.Двете големи овчарски кучета бяха неразделно с него.Едното връзваше пред кошарата да пази стадото, а другото пускаше при него в колибата ,хем и той да си има дружинка ,хем и кучето да не мръзне напразно на студа.Огъня в огнището още не беше угаснал и хвърляше блага топлина в колибата .Газовия фенер мъждукаше ,пламака  игриво трепкаше и на неговата светлина бай Велко се опитваше да чете някакво книжле,та да не заспива рано ,че зимните нощи са дълги и няма да може да проспи цялата. Нещо ,го тормозеше и като ,че ли някакво предчувствие имаше ,че нещо ще се случи.Днеска по пладне като закара ,кобилата на водопой с малкото конче ,близо до кладенеца видя някакви стъпки .А и кобилата взе да цвили ,пръхтеше и се опитваше да избяга ,като че ли дявола бе видяла.Малкото и то като майка си, дръпна повода,скъса го и побягана все сили ,подхлъзна се на леда и падна ,изправи се бързо и профуча като хала покарай него.Изкатери се по стръмната пътека към " Сивата вода " и погледа му го изгуби в белотата  на снега ,между дърветата на кестеновата гора .Смрачаваше се вече . Деня ,беше малък затова се опита да зъдържи кобилата ,с много дърпане и ругатни успя да я върне в плевнята ,а пък малкото  оклюмало ,привечер само се прибра  при майка си .Всичко като ,че ли си дойде на мястото ,но нещо го глождеше отвътре ,какви ли бяха тези странни стъпки при кладенеца ,а и кобилата защо така се дърпаше пръхтеше и цвилеше ,надушваше нещо във въздуха.
Приготви яслите на овцете ,сложи им сено сипа и жито ,та да имат за цялата нощ .Провери вратите ,дали са затворени добре,отдели малките агнета от майките ,поговори им ,като на децата си когато бяха малки ,провери още веднъж кобилата и кончето .Пусна кучето и влезе в колибата.Постапенно топлината на огъня го отпусна и бай Веле позабрави за тягосното предчувствие останало от случката при кладенеца.Докато четеше от книжлето с разни истории дето му беше изпратил най-големия син от града ,клепачите му натежаха и полегна на меките овчи кожи пред огнището ,заспа като малко дете в прегръдката на майка си. Заспа и сънуваше ,неговата невеста ,такава каквато си я спомняше ,преди да се разболее,каква хубавица беше ,каква напета жена  и каква коса имаше само ,плитката и дебела и черна като катран .В съня му се усмихваше ,истинска и жива ,все едно  не беше си отишла от този свят. Нещо му говореше и като ,че се сърдеше за нещо .
Говореше му. Айде де Веле ,ставй че укъсня ,ставй че ще стане беля .Хем му се искаше да стане в съня си ,но нещо го теглеше към завивките и й говореше .
-Е сега ли точно ,да ставам и ти ,тамън съм заспал,занеш че сега е най-сладко .
-Ставай ти казвам,ще съжаляваш ,че ме не послуша.
Стресна се и скочи ,заогледа се и потърси жена си ,отишла си беше заедно със съня.
Кучето лаеше бясно ,дращеще вратата и се опитваше да излезе навън,отвън се чуваше и лаенето на Мечо по-голямото куче.
Кобилата цвилеше, а с нея малкото й .Отвори вратата на колибата и двамата с кучето излетяха вкупом,навън.Беше пълнолуние и всичко се виждаше ,като в бял ден.Нещо се случваше в зимовника ,овцете се блъскаха и се опитваха неистово да разбият лесата ,за да избягат.Затича се ,бос в снега ,спъна се в дънера пред кошарата ,с разтуптяно сърце се опитваше да отвори вратата ,но ръцето му трепереха и все не успяваше. Овцете се блъскаха ожесточено във вратата и затова ставаше още по -трудно, да отвори.Накрая вратата изтрещя пречупи се и стадото се изсипа като порой навънка .Щеще да го завлачи.Погледна навътре и в сумрака успя да види ,повалени на земята няколко овце с разпокъсани кървящи тела,едната блееше жално и изпаднала в агония ,умираше . Изтръпна ,и кръвта замръзна във вените му ,в кошарата  беше влезнал вълк. Потърси го с поглед,нямаше го беше си свършил работата ,изпотръшкал няколко овце ,всичките  с прегризани гърла и изтърбушени .Минал беше откъм ниската страна на лесата ,прескочил е и пак от там си беше тръгнал,имаше пресни кървави  локви в белия пухкав сняг и блестяха на лунната светлина като живи.Чак сега се събуди истински и яростта нахлу във вените му.Кучетата лаеха в тъмницата ,бяха тръгнали след вълка.Върна се в колибата и грабна пушката ,наследство от баща му ,стара ловджийска пушка,която до сега беше ползвал само веднъж срещу набези на крадци . Тръгна след кучетата ,яростта го движеше бясно .На няколко места в снега видя кървави следи ,значи вълка носеше жертва със себе си и не я изспускаше.Това щеще да го забави и да му косва живота ,със сигурност щеще да го застреля,само да го стигнеше,толкова зян в стадото да направи .
Мина покрай ,кладенеца ,подхлъзна се ,но се задържа ,тръгна по стръмната пътека и като че ли взе да се задъхва ,но гнева му даваше сили .Чу пак лая на кучетата ,а след това ги мерна някъде към кестеновата гора.Затича се ,дъх не му стигаше,студения въздух дерше дробовете му и измореното му тяло нямаше да издържи още дълго ,но не се отказваше .Събра всичките му останали сили и продължи да тича. Видя ги съвсем близо.
Кучетата бяха настигнали вълка и се бяха сдушили .Мечо ,лежеше проснат на белия сняг и кървавото петно около него ставаше все по-голямо. Вълка и по малкото куче се бореха на живот и смърт.Вълка захапа кучето близо до   самия гръклян ,чу се скимтене и гърлен стон,кучето се свлече на земята .Бай Веле вдигна пушката прецели се и тъкмо да натисне спусака ,пред погледа му се мерна  жена.Свали пушката ,вълка беше все още пред него и го гледаше ,със светещи но сякаш молещи човешки очи.Вдигна пак пушката,нямам милост за тоя ,звяр направил ми тази беля ,хич и не искам да знам какви са му очите. Пак му се привидя жена ,видя я ясно неговата Станка ,жена му ,която го навести в съня му тази нощ .Но сега беше още по истинска и му проговори.
-Недей,Веле недей я убивай.От зян кяр няма.Тя е вълчица ,майка е ,за дечицата си го направи .Аз знам,че си добър човек,заради мене Веле ,недей я убива.
Ръката му бавно се отпусна , очите му се просълзиха и пушката падна в снега ,а вълчицата го погледна право в очите ,обърна се захапа плячката си  и се изгуби бързо в далечината.