Неделя сутрин е. Точно защото е неделя и точно защото мога да спя до 10 ако искам, точно за това, някой се облегнал на звънеца ми с цялата си тежест и не спира да звъни. Няма начин, скачай. Опитвам се, да отворя очи и пътьом до външната врата. забърсвам мокетената пътека на коридора, фраснах си някъде крака и то точно в кокалчето, там дето най-много боли и със злоба и стиснати зъби отключвам вратата и я отварям със замах. Дано. причинителя на прекрасното ми събуждане, да се е облегнал и на нея, че да се изсипе с цялата си тежест в краката ми. Да, да, ама не . Отварям и срещу мен разтеглена в 36 каратова усмивка се зъби съседката. Рядко има човек към, който да изпитвам антипатия, но към тази женица, имам точно такова неприятно усещане. Устата и никога не спира, фъфли и плюе в очите ти, ако си по близичко и по таз причина отстъпвам две крачки назад.
-А, Криси спиш ли чеденце? Гледа, ме кака Софка над роговата рамка на  дебелите си очила. Ма, как може, 7: 15 е вече мойто момиче. Ставай, че ша си проспиш младините ей. От сън спомени нема. Докато ти спиш хората и пари направиха вече, нищо че е неделя ей.
-Аха, браво на тях. Успявам да промърморя и аз самата съм учудена, от къде намерих таз смелост да пророня и дума. Кат я знам, каква е наглостина и как говри, скоро няма да помириша пак на възглавница и за това питам...
-Ти по какъв въпрос како Софке???
-Ми на, реших с майка ти да ви поканя на кафе, че отдавна не съм я виждала и нея, пък и теб. Съседи сме требе да се уважаваме. Нещо бледичка ми се виждаш, да не си болна или се преуморяваш в работата, чеде?
-А нищо ми няма, добре съм си но съм много ангажирана и няма да мога да се възползвам от поканата ти . Благодаря ти, друг път.
-Е , айде сега ставай и идвай, чакам те.
Аха, чакай малко ...ще има да чакаш. Тръшавам вратата, зад гърба й, с лек финес, тътря крака по коридора и гушвам възглавица. Потъвам отново в блажените прегръдки на Морфей. Да, да ама не ...мойто момиче. Дали съм била в неговата прегръдка има няма и пловин саат и те ти пак, звънеца. Някой пак се е залепил за него. Не обичам да използувам нецензурни изрази, не ми е в природата изобщо, но тоз път на ум изръсих няколко. Пак същото упражнение, този път беше потърпевшо кокалчето на останалия читав крак и пак със замах отварям, с надеждата злосторника да се стовари в краката ми ...но не би. Кака Софка, в цялата си прелест и блясък на изкуствените си зъби, пак пред мен. Е нямат карй чудесата неделя сутрин, простете кошмарите исках да кажа.

-Криси, ма ти още ли спиш бе чеде? А аз те чакам, от половин час. Не те дочаках и дойдох с каната с кафето, при теб ша го пием. Да не те разкарвам до нас, че нещо важно имам да ти казвам.  И кафето от онова убавото, дето го рекламират по телевизията, дето на мацката  и се разфърчват ролките от главата кат, отпие.
Гледам я и се чудя, Господ що не слиза да си събира версийте, ми ей от такива като таз карикатура, на женския образ. Нямаше начин, предадох крепостта, моят дом сиреч. Каката Софка направо премина като валяк, през и без това пострадалите ми краката и са  настани в хола на масичката без да ма пита. Искам не искам, донесох две баки за кафе и се настаних срещу нея. Тя на фотьойла аз на табуретката.
Отпивам от прехваленото кафе и а да се задавя от изненада от неприятния вкус, който се настани в устната ми кухина, ама преглътнах и оцелях.
-Слушай Криси, няма да ти губя времето чеде, и ще я карам направо. Избори наближават моето момиче. Нали знаеш, че аз съм политически ангажирана и защото си интелигентна, реших при теб да дойда знам, че ще ме разбереш, пък и на майка си ша кажиш и тя да гласува.
Ще ви  кажа за кой номер, да гласувте!
-Моооля???  Гледам я аз и не вярвам на ушите си, както казва професор Вучков. Ти добре ли си бе жена ???
-Криси недей така чеде, по 10 лв. ще ви броя и на теб и на майка ти, дажи и на баща ти ако искаш. Вече се събудих тотално и щото съм добро същество ...само и посочих вратата. Тя ме погледна сърдито, пък поклати  заканително глава, затътри  се към вратата и само промърмори.
-Ти му даваш хляб да яде, пък то го рита, неблагодарни хора ей...ма ти ша видиш, кат дойдем на власт...