Прошки е . Не знам, дали в някоя, друга страна имат такава традиция . Но у нас е така . Седмицата преди да започне , великденския пост всички имам време, да помислим . Къде и с какво сгрешихме ,кого сме наранили или обидили , какво не сме направили както трябва или сме прегрешили с думи дела или помисли. Хора сме и никой ,не е безгрешен . Няма идеалини или безгрешни . Истината е, че  Господ ни е дал талант, за това и не само че грешим, но и поватаряме понякога грешките си . Но,ни е дал и друг дар ...прошката . Важно е когото осъзнем ,грешката си да имаме сила да поискаме и прошка . Дори и от самите себе си . От нашите родители , близки , приятели ,хората които обичаме. Няма застраховака от грешка . Никой застраховател, не е предвидил такава . Със сигурност, щеще да се разори. В повечето слчей, правим грешките си съвсем неволно, дори не ги искаме , паравим ги от невнимание , от незнание ,от това че бързаме ,от това че сме ядосни или разгневини ...дори правим грешки от добронамереност. За това и е измислен израза  "Пътя до ада е застлан с добри намерения ". Правим толкова много грешки , а има само една единствена рецепта , за лекуване на болка от грешка . Лекарството е ...ПРОШКА . И сега, когато седмицата е почти в края си и мъничко време остана, да се поспрем за мъничко ,да се обърнем сами към себе си , след това към по възрасните от нас , след това към хората ,който обичаме ,към всички пред, които сме сгрешили и да се опитаме, да намерим правилните думи и да поискаме от сърце , да ни простят за грешките ни ,защото никой не е безгрешен . А ние самите умеем ли, да прощаваме , защото ако този дар нямаме вътре в себе си , как ще го дадем на онзи ,който идва при нас за да го поиска и как ще го получим ,когато го търсим ?

http://victoriavselena.blog.bg/viewpost.php?id=241818
Толкова хубаво си завършила, така е това, което нямаме, не можем и да дадем и на другите.

Хубави думи !

Благодаря ти за това което ми показа, много е ценно и точно такива мисли ,се въртят из главата ми ,но е много важно да ги видиш казани от друг, тогава разбираш, че си на прав път и има кой да ти го покаже, не си сам .

мъничко ни трябва за да се опомним само , но все бързаме за някъде и все времето не ни стига . А за къде ,бързаме всъшност ?

Умението да простиш е признак на сила.Ако съществува нещо или някой на когото неможеш да простиш, то този човек вероятно е за затвора.
Аз лично приемам прошката като очистително от негативното мислене и освобождаване мисловно пространство са успех и просперитет.

да си достатъчно силен за да простиш. Аз винаги прощавм ,дори и да не са ми искали прошка .Прощавам защото, ако не простя и то от сърце, отрицателната емоция ще пусне корени вътре в мен и ще расте и ще ми пречи да се чувствам щастлива . Точно за това първо заради себе си прощавам , а пък онези който злоупотреби, ако имам възможност, просто избягвам .

Точно така.Помежду другото постинга на викториявселена и на мен много ми хареса.Само се чудя защо хората зорлем се правят нещастни и аутсайдери.Може би за да проличава кое е добро трябва да има и зло.Може би това е и основната концепция на живота - да има и добро и зло,щастливи и нещастни,успели и губещи и т.н.
Оттук следва ,че който е направил красиви неща неможе да е лош и обратно.Може би!?

има логика ...някой неща просто трябва да ги приемем такива каквито са . Колкото до това, че ако не познавш едната крайност например грозното , няма да оцениш по достойнство другата карйност в случая красивото , тази теория съм я нищила и друг път и малко е спорна ,но има доза истина в нея .Според мен ,няма иделни хора ,няма дори идеална красота ,само ще цитирам две изрчения от един мой любимец , Дамян Дамянов
"дори една мадона от Рембранд ,
погледната от близичко е грозна
и целия и гений и талант
е в нейната далечна грациозност " какво остава за нас хората ...изтъкани сме от грешки ,така че да си дадем прошка и да знаем ,че има и грешка и прошка ,само да не прекаляваме .

човешко е да се прости.
Постинга на victoriavselena, дава чудесен пример защо трябва да прощаваме. Има неща, които е невъзможно да се простят, колкото и да се мъчим да го направим. Тогава обидата и несправедливоста, което остава в нас, разяжда, без да искаме душата ни.
Не може да се прости всичко, но поне трябва да се опитаме да го направим.

да се опитаме да простим , а когато го искаме от сърце винаги намираме достатъчно сили ,да простим дори и онова което ни изглежда непростимо . Нещата никога не са еднозначни , зависи от човека и колко наранени се чувстваме от грешката му , зависи и от нас самите .

За да можем да прощаваме на другите обаче, първо трябва да се научим да прощаваме на себе си...
Хубав пост!

"Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15).
"Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1)
Това са два цитата от Евангелие на Матея.
Аз по природа съм всеопростителна!Всички грешим,къде волно,къде неволно...хора сме все пак!Но не мога да простя на един-единствен човек и това не ми дава мира!Просто не мога,а много искам!Не винаги :"Искам,значи мога!"...
Поздравления за постинга!

доброто и лошото , грешката и прошката също. Всеки носи вътре в себе си и от двете.

след себеопрощението
http://www.youtube.com/watch?v=ZN8m9Nh0b8Q

да се научим да искаме прошка винаги, когато сгрешим, а не само на този празник.. но добре, че го има, та да се замислим над собствените си дела! Усмихнат празник!:)

от Дон Мигел Руис - Овладяване на любовта:

Днес, Създателю на Вселената, ние те молим да ни помогнеш да приемем себе си такива каквито сме без да се осъждаме. Помогни ни да приемем нашия ум такъв какъвто е, с всички емоции, с нашите надежди и мечти, да приемем нашата индивидуалност, нашият уникален начин на съществуване. Помогни ни да приемем нашето тяло такова каквото е, с цялата му красота и съвършенство. Нека любовта, която имаме към себе си бъде толкова силна, че никога повече да не отхвърляме себе си и да саботираме своето щастие, свобода и любов.

трябва да искаме прошка винаги когато сме напрвили грешка , но не винаги е лесно .Сигурно и за това е тази традиция , да ни улесни когато искаме прошка , дано поне сега да се възползваме , а иначе трябва. Но толкова много неща трябва да правим и улисани в ежедневието просто отлагаме ,а след това и изобщо, не правим . Но трябва да намерим време и начин, да поискаме и да дадем когато ни искат прошка .Весел празник и на теб :-)))

думите ти са винаги мъдри . Благодаря ти за всичко което ми показа , помогна ми да разбера дали съм на прав път . Хубав и приятен ден от мен.

това понякога е дълго пътешествие, но за това пък е толкова хубаво когато стигнеш. Заслужава си

пътешественик съм по природа и знам, че си заслужава усилието, всичко в живота ми правя с удоволствие и за това съм щастлива :-)))

за тях, Благодаря!
:)

Не разбирам смисъла на тази традиция.

за нещата и различен мироглед .Мненията по въпроса за смисъла на традицийте ,са сигурно толкова ,колкото сме и самите ние . И в това няма нищо страшно , за това е интересен света . Да прошка трябва да се иска ,всеки път когато сме сгрешили , а не тогава когато повелява традицията , но смисъла за мен в тази традиция е, че ни дава шанс да се обърнем към себе си и другите и да простим онези грешки за , които не сме намерили начин да простим . В не всички ,традиций има смисъл , но те ни правят уникални и различни , правят ни нация със собствен бит и култура .

че късно снощи писах в тази тема...Възможно е да не съм изпратила коментара си...а ми е трудно да го възстановя по памет...Но ми направи особено впечатление казаното от roy "Умението да простиш е признак на сила." Съгласна съм с това.
И още - трябва първо да простиш на себе си. Тогава ще можеш да прощаваш и на другите, а и Бог ще ти прости...

нещата са взаимно свързани . Да трябва да сила за да простиш , първо на себе си ,имаш ли сили за тази първа стъпка ,със сигурност ще имаш да простиш и на онзи, който те е наранил , но ти иска прошка . И не на последно място , а може би на първо трябва да искаме прошка от Бог .

Първо, обичаят се казва прошкА, а не прошкИ. И второ, изобщо не е само наш. Не знам докъде в славянския и православния свят се простира, но със сигурност в Русия го има също, което е великолепно показано от Никита Михалков в "Сибирският бръснар". По руския обичай, за да има за какво да си прощават хората следобед, преди обяд всички мъже се събираха на снежното поле край селото и голи до кръста и разделени на два отбора, се опитваха да си избият колкото се може повече зъби с юмруци. Та така... не е лошо малко да провериш основата на твърденията си, преди да тръгнеш да разсъждаваш над тях.

съжалявам , но нямаше как да не те изтрия , тук говорим за прошка и грешки , а ти се гневиш . Недей , да съдиш другите толкова строго , никой не е безгрешен , а този гняв ,който е в теб, може само да ти навреди, не мисля че ти помага .

но аз започнах с това ,че не знам ,дали такъв празник има и в други страни . Имаш право ,да казваш че трябва да проверя и след това да твърдя , но това което съм написала , са мислите ми и с тях твърдя , че се чувствам по -добре когато съм дала прошка ,както на себе си така и на онези ,които са ми я поискали. Дори и на тези ,които не са ми искали . Защото сме хора и всички грешим ...а ти прощаваш ли ? Ако прощаваш , значи всичко е наред . Аз ти искам прошка за незнанието ми :-)))

Мистър Интелект блесна отново....

Аз съм почитател на отговорността за това, което вършим (и на готовността да си плащаме за грешките). А прошката... не я изключвам, но тя може само да се дава, изобщо не върви да се иска. Камо ли пък този, от който я искат, да е длъжен да я даде. И ако не го направи, да се чувства виновен и лош...

Що се отнася до това аз ти прощавам за нещо... не, нищо не си ми направила, така че не виждам нужда нито ти да ми искаш прошка, нито аз да ти я давам :-) Нядявам се и аз да не съм ти направил нещо лошо с това, което казвам ;-)

аз съм широко скроен човек и всеки има право на мнение , твоето е такова , уважавам го . Всички сме резлични и мислим и усещаме нещата ,по различен начин и точно за това е интересен света . Не претендирам моето мнение по въпроса да е меродавно, то си е просто мое мнение ,не го натрапвам на никого . Хубава вечер от мен и много :-)))

И си мисля - дано по-рядко се налага да си прощаваме.
Хубава вечер от мен :)

но никой, нали го написах , няма застраховка от грешки :-))) , защото природата човешка е такава , но е добре че има и лекарство, значи има надежда :-))) Приказна вечер за теб :-)))

Из "КНИГА ПРЕМЪДРОСТ на ИИСУСА, СИН СИРАХОВ :
[28:2] Прости на ближния си обидата, и тогава, след като се помолиш, ще ти се простят греховете.
[28:3] Човек към човека гняв има, а от Господа прошка проси;
[28:4] към подобния на себе си човек той няма милосърдие, а се моли за своите грехове;
[28:5] сам, бидейки плът, питае злоба: кой ще очисти греховете му?"

Темата е позната и много се е писало. Добре е, че и ти я подхващаш. Всичко ни е ясно.
Ха, сега да се хващаме на работа.
Поздрав, Руми

http://victoriavselena.blog.bg/viewpost.php?id=222385

Още по-добре е ако не се засягаме от стореното зло. Тогава прошката се обезсмисля, защото няма какво да бъде прощавано :) Трудно, но хубаво :)

наистина много може да се говори по темата ,но наистина е време да се хващам за работа . Благодаря ти че ми го напромни :-))) Хубав ден и успешна седмица на всички .

hewhhrdidoidpok <a href=http://bit.ly/jcpenneyprintablecoupons>jcpenney coupons</a> VoblAdhecQeeccazdos

Sgeeimmsikkek <a href=http://is.gd/0Js4N7>old navy coupons</a> oluwntmobfof