Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2008 15:05 - Невъзможна любов.
Автор: hara73 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1230 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.11.2008 16:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Очите му ме гледаха ,но не ме виждаха Погледа му блуждаееше в пространството зад мен.
-Бате ,чуваш ли ме .Чу ли ме какво ти говоря.
-А да ,добре съм ,извинявай нещо се бях замислил,нали знаеш на всеки се случва.
Знаех ,болеше го не можеш да я прежали ,нея ,голямата си  любов.Има рани ,който не зарастват ,колкото и време да мине.
Живота си летеше ,годините се нижеха ,сезоните се сменяха ,но за него времето беше спряло и аз знам,точно в кой миг това се беше случило.
В мига който беше загубил Кристина. Беше започнал да живее истински в мига в ,който я беше срещнал и спря в момента в който я загуби.
Когато я срещна  имаше две големи дъщери ,но със съпругата му нещата не вървях,въпрос на време беше да се разделят. С първата ,нещата бяха,различни.
Прибързаха ,ожениха се много млади ,той току що излезнал от казармата ,а тя ученичка последен клас.Обичаха се,но живота ги зъвъртя ,много бързо в кръговрата си .Две деца ,криза,купонна систима ,недоимък ,липса на пари ,започнаха скандали ,недоизречени думи ,недомлъвки и студенинна ,която постапенно ги отдалечи един от друг и бавнно убиваше любовта им.Остана само някаква привързаност и навика да се връщащ в къщи ,да погалиш децата ,да си легнеш в голямото студенно легло и всеки да се завие със собственна завивка. Липсваше топлотата. Ежедневие ,което бавно убива всякакви чувства и остава само усещане за някаква празнота .
Тя се появи в живота му,когато изобщо не я очакваше и не я търсеше.
Беше дъщерята на негов приятел ,от детинство .Знаеше за нейното съществуване ,но никога не беше я виждал.Беше на възрастта на голямата му дъщеря.Дъха му спря в момента в който я видя и сам някак инстинктивно разбра ,че живота му ще се промени завинаги.Почувства се неловко от приятеля си,защото бе загубил и ума и дума .Чувстваше се в безтегловност и сякаш ,кръвта замръзнала във вените му,сега размръзнала се от слънчевата усмивка на това момиче,започваше отново да тече ,така както повелявт законите на природата.Стресна се от унеса в който бе изпаднал и някак машинално подаде ръката си на момичето което се усмихваше и му говореше.
      -Приятно ми е казвам се Кристина .
      - И на мен..........май забрави ,да си каже името .Беше ,като омагьосан.Тя се чувстваше ,също така ,но тук беше ,баща й и затова само се усмихваше свенливо и усещаще ,че нещо ново и непознато се случва ,с главата ,тялото с мозъка ,сърцето .Изведнъж разбра ,ето това е било влюбването .Толкова е странно сякаш че струята на душа се изсипваше върху нея, без студенната и топлата вода да са смесени.
Този мъж, я превличаше и сякаш потъваше в погледа му.Странно усещане ,несравнимо с нищо преживяно до момента.
Любовтта меду двамата ,беше просто въпрос на време.Забранена любов .
Тя,беше толкова млада  и толкова красива.Приличаше на богиня . И той беше красив ,но зрял мъж в разцвета на силите си .Хората ,който ги виждаха заедно си мислеха наистина ,че са баща и дъщеря.Но ако се загледаха ,виждаха обожанието на девойката към този мъж и усещаха любовта между тях.Любов ,различна и странна ,трудна за разбиране и лесна за осъждане , от зритили и странични наблюдатели. В началото се криеха,но толкова  чисти чувства ,могат ли дълго да се крият.Станах непредпазливи и в един момент ,застанаха пред близки ,познати ,приятели и родители и простичко заявиха.
Ние ,се обичаме и от днес ще заживеем заедно.Нищо не може да ни спре или да промени решението ни .Кутията на Пандора се отвори официално и от нея изскочиха всички злини.
Осъдиха ги ,нейните родители.Отрекоха се от дъщеря си и майка и я прокле ,да има дъщеря и тя да постъпи като нея ,за да разбере ,колко болка  и е причинила .Приятелите се отдръпнаха от тях .И останаха ,само онези който наистина ги разбираха.Дъщерите му заявиха ,че не искат повече да го виждат,още по малко с мащеха ,на тяхната възръст.
 Любовта им обаче оцеля и въпреки всичко ,останаха заедно.Отидоха на село и заживях изолирано и самотно.Стигаше им това че се имаха един друг и нищо друго не им беше нужно.Той беше ,художник и сега ,когато се чувстваше щастлив,картините му ставаха все по-красиви .Усещаще ,че може да обърне света наопаки с подкрепата на съществото ,което беше до него и обожаваше.Понякога ,усещаще в погледа й нещо тъжно и това ,го безпокоеше. Най-съкровенната му мечта,беше да направи това момиче ,толкова щастливо ,колкото щастлив ,бе той самия с нея. Но ,знаеше какво и тежи ,неговата обич не й стигаше липсваше и майчината.Сърцето я болеше и страдаше.Опита се да поговори с нея и сам я насърчи да отиде и да поиска прошка от майка си .Тя замина и се върна ,променнена и страдаща .Сърцето и бе раздвоенно,между мъжа ,смисъла на живота й и майката ,която я бе отгледала и искаше най-доброто за детето си .Сега ,тя и се обаждаше ,често по-телефона и говореха с часове .След ,тези разговори Кристина се затваряша в себе си излизаше и скиташе из гората в ноща ,без цел и посока.Прибираше се късно нощем, някак  успокоена и се гушваше в него .Целуваше го нежно  ,по усните бузите и челото и сладко заспиваше ,като новороденно.Обичаше да я гледа ,такава ,спяща и сладко сгушена в него.Тогава ,си мислеше ,че на земята има Рай и той е в него.С какво ли го беше заслужил.Страхуваше се само от  едно ,да не го изгуби.
Тази вечер ,я бе чул да плаче по телефона .Говореше с майка си .Обясняваше и нещо ,в началото тихо и търпеливо ,след това търпението й явно се изчерпа и започна да се сърди и да й говори на висок тон.Чуваше се ясно.
 -Няма пък ,мамо ,няма да се прибера. Обичам го и не мога да живея без него .Ти не разбираш.Обичала ,ли си някога .Постави се на мое място,тогава ще ме разбереш,всичко е безмисленно в живота ми ако не съм с него.
Обичам те разбира се ,но е различна обич,не ме изнудвай с това .Не ,можеш и не искаш да ме разбереш явно.Боли ме ,като правиш така ,разкъсваш ме .Това ли искаш от мен ,да се разделя на парчета .Не мога ,не разбираш ,ли .Разплака се с глас,затръшна телефонна и изхвърча ,като светкавица навън.Отиде пак в гората.Беше вече полунощ ,а тя все още не се връщаще. Обикаляше из къщата ,като звяр в клетка.Искаше ,тя да се прибере ,да се гушне в него и да поговорят.Щеще да и каже ,че е свободна да избира и да вземе ,решението което ще я направи щастлива .Той щеще да е щастлив ,само ако тя е щастлива.Само ,да се върне и да поговорят.Чакаше я с нетърпение ,чакаше ,чакаше ..........и в един момент ,клепачете му натежаха и очите сами се затвориха.Заспа някакъв тежък сън,сънуваше ,кошмари . Спореха с Кристина,тя се сърдеше и плачеше ,отнякъде се появи ,майка й и го осъждаше ,че е пропилял живота на единственото й дете. Изведнъж въздуха се разцепи от ужасен трясък.Събуди се стреснат ,какво ставаше .  Къде е?
 Къде беше Кристина ?Нямаше я .Изтича навън. В двора ,също я нямаше.Сърцето му биеше,учестено .Влезе в мазето и я видя ,в полумрака ,неестествено просната на пода.
-Нееееееееееееееее,извика от болка ,цялото му същество . Тя беше мъртва и в ръката си държеше ,неговия пистолет.Наведе се над тялото й ,прегърна го .Топлата й кръв се стече между ,пръстите му ,но живота вече си отдръпваше от лицето й. Заедно с нейния и неговия,отиваше в небитието .Остана само опаковката, тялото му и един дълбок празен поглед , с който   сега гледаше през мен .Обърнах се погледа му се рееше в далечината ,към плачещата върба,там където преди време й беше завързал люлка,а сега се белееше един красив  мраморен паметник с нейния образ,но по студен и от нейното тяло ,заровенно дълбоко в земята.


Тагове:   невъзможна,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hara73
Категория: Лични дневници
Прочетен: 635221
Постинги: 145
Коментари: 2479
Гласове: 11710
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031