Отдавна го чакаше ,този ден . От Коледа нататък , само броеше. Дните минаваха, толкова бавно, сякаш се влачеха ,замръзнали от зимата и времето сп,яло на едно място. не щеще и не щещe, да помръдне . Не, не беше заради именния му ден, друга тръпка имаше в сърцето си , като първа любов, се беше загнездила там и не щеще да си тръгне . Първата любов трудно я преболедува , но потагува , помота се, пък се загледа по друга ,красавица и тя сякаш с добротата си го излекува . За тази тръпка обаче ,лек нямаше, още не беше се намерило за неговото сърце . Конете му бяха по-голяма тръпка и от жените. От дядо си Тодор я беше наследил , страстта към конете. Явно с името си вървеше и тръпката . От малък току що проходил ,се завираше в плевнята , при конете. Една сутрин, изкара акъл на майка си . Тук Тошко ,там Тошко нямо го .изпадна в паника жената  сърцето й се разлупа от притеснение. Поглежда към плевнята , малкия уловил повода на щурото муле Петра и го води на водопой. Изтръпна майката ,но страх я  да викне да не стане беля, че като знаеш мулето каква кют имаше ,кръвта и замръзна , детето да не се озове под копитата му. Нейсе ,размина се . Но от тогава ,го знаеше, ако го няма при конета е , толкова ги обичаше ,че не излизаше от там и с децата да играе. Говореше им ,чистеше им , опшките и гривите им сплиташе на плитки , в реката ги къпеше през лятото и кожта им светеше на слънцето . Гледаше ги ,като свои деца . Те като ,че ли го разбираха и също го обичаха . Ако ги беше пуснал на полето , само като свирнеше ,любимеца ме Анчо ,вдигаше глава ,услушваше се и тръгваше . В началото бавно , след това в тръс и като се затичаше ,гривата му се развяваше ,краката му се не виждаха от бързината с която ги дижеше . Това беше ,радоста в сърцето му , страстта и смисъла на живота му , крастотата която го радваше повече от женската . Това караше младежкото му сърце да сияае и го озаряваше с уникална и неповторима светлина . Днес беше дългоочаквания ден . Тодоров ден ,деня на кушията . Неговия празник ,за душата . Кушията за него бе свещенодействие , което се случва само на избрани . Той беше сред щастливците избрани .По първи петли ,беше на крака . Влеза в плевнята и нещо, говореш на любемеца си на Анчо. Красавец си беше той , гарваново черен с бяло петно на челото и същот толкова бяло, но по голяло петно на десния заден хълбук , спускаше са надоло по крака и го правеше сякаш по строен . Още едно бяло петно имаше на гърдите и тези шарки го правеха различен и всеки вперваше поглед в него и му се възхищаваше. За това и Тодор ,му беше сложил специален гердан със синьо манисто да го не урочавт,че лоши очи имаха хората и веднъж за малко да изпусне златното добиче. А какво седло имаше само ,второ в околията нямаше и сбурията му светеше ,личеше си че мераклия, човек се грижи за нея.
Сърцето му вече биеше лудо , усещаше се като опиянен , не усети как мина сутринта и вече е изгрев . На мегдана са и той стиска повода на коня си ,нещо му говори .
Анчо ,айде моето момче ,няма да ме изложиш нали , аз те знам тебе ти си ми първенеца . А нали знеш ,че трябва да спечелим ,заради моята невеста и заради твоята майка . Че а не сме първи ,баща ми ще я продаде . А моята каквато е напета хубавица ,мислиш ли че ще се примири с втори. Тя винаги иска най-доброто. Но заради мен приятелю, най-вече заради мен , знаш че те обичам като себе си ,айде помогни ми и ти, знам че можеш и ще успеем двамата заедно . От,теб зависи най вече .
Погледа му сякаш се замъгли , докото гледаше другите . Все напети и хубави коне , но похубав от неговия нямаше ,нито имаше някои с такава стойка толкоз напет и гиздав. Той щеще да е победителя ,няма начин ,усеща го със сърцето си . И все пак някакво , мъничко съмнениице , кото червейче се промушваше в душата му и като поглеждаше , към другарите си ,които сега му бяха съперници ,усещеще хлад и тревога .
Да тръгват вече , по-добре да тръгват ,че не издържам . Това напрежени ще ме погуби и това биене в гърдите ,премести си и в гърлото и като,че ме задушава . А слънцето свети толкова силно ,лъчите му се отразяват в заскрежената земя и бъркат кото иглички в очите. Затвори очи и сега само се напрягаше с цялото си същество за да чуе изстрела , сигнала който щеще да го накара да полети . Приведе се над коня , погали го по гривата , прошепна на ухото му ...айде батенка , дойде и нашето  . Събра всички сили , доколкото можеше , усещаше шума на сърцето си в ушите и в следващия миг, ето чу го . Сръчка коня си в ребрата ,толковя зверски ,че чак него го заболя . Анчо не чака, а полятя , света се задвижи и мига се разпадна в отражеинето на слънцето . Полетяха двамата ,слети в едно цяло , усащаше коня под себе си . Приведе се, още повече , сякаш се опитваше да му помага с тялото си . Погледна другите , черния ат от долната махала ,беше дръпнал една дължина пред другите , даже половин пред неговия Анчо . Кръвта му кипна във вените , искаше победата с цялото си същество ,не че света щеще да съврши , ако не победи, но ще страда . Сръчка отново коня в ребрта ,още по зверски, дръпна юздата още по силно и ремъците се впиха в ръцето му, но не усети болка . Само сърцето му биеше все по силно ,усещеше и това на коня , и той сякш полетя. Пред него се изправи образа на горницата ,около която се обикаля ,значи е на половината път. Само да стигне до нея , това нангорно да го мина ,  после Анчо няма спиране.  Слънчево беше , но слънцето хапеше и сякаш студа пореше дробовето му , усети коня под себе си горещ и парата от потта му , аромата й, се разнесе във въздуха . Ето го дървото и големия камък ,сръчка пак коня и видя ,че се доближава до черния ат от долната махала . Двата коня,се изравниха и сякаш усетиха жаждата за победа ,както у тях така и при ездачите. Жилите им се изпънаха и всеки се опитваше, да наделее над другия . Сбутаха се на завоя , при дървото с големия камък , Анчо загуби равновесие и със сила се блъсна в ръба на скалата . Ездача усити болка в крака си и топлина която се разлива към стапалото . Коня залитна, но бързо се изправи и с бяс се хвърли все сила напред . Полетяха , застигнаха черния ат и се изравинаха . Дъх не стигаше и на двамата  силити бяха вече изчерпани ,но всеки жадуваше победата и я искаше за себе си . Това им даваше, нови сили и с настървение летяха напред. Тодор затвори очи , представи си как минава линята от къмчета , с цялот си тяло приведено напред слято с това на коня. Нарегна се с цялото си тяло, с цялото си същество помоли се ...исаше я тази победа ,жадуваше я , тя беше мечтата му и съня който сънуваше денем и нощем ....отвори очи и сякаш като мъгла видя себе си коня пред линията от камъчета ...черния ат беше далече ,зад него а другита не се виждаха . Крака го болеше и капки кръв и пот се стичаха от него и коня и капаха на земята . Усмихна се , прегърна коня през шията с две ръце ,целуна го и му прошепна ...това е нашия миг братле ,мечта ни стана реалност. Слънцето грееше ,студа щипеше ,крака го болеше но лицето му бе озарено от прекрасна светлина . Светлината на сбъдната мечта.